Category: Uncategorized

Когато пътуваме в чужбина, ако разбираме местният език, лесно  може да попитаме за посоката, да поръчаме вечеря и да попитам за всичко от което имаме нужда. По същият начин когато „пътуваме“ из необятните дебри на музиката по-лесно е, ако сме запознати с езика на музиката – нотното писмо.

Редовете върху които записваме буквите (ноти) се наричат Петолиние.

• Какво представлява петолинието?

Представете си, че петолинието е музикалната къща на нотите. Тя е на пет етажа и е направена от пет успоредни линии и четири празни пространства между линиите. Взети заедно, тези 5 линии и 4 междулиния образуват музикалната къща или така нареченото петолиние.

• За какво служи петолинието?

Всяка линия и междулиние отговаря на различна музикална нота.

• Линия 1 – Ми (Е) от първа октава;
• Линия 2 – Сол (G) от първа октава);
• Линия 3 – Си (B) от първа октава);
• Линия 4 – Ре (D) от втора октава);
• Линия 5 – Фа (F) от втора октава);

Затова, ако видим нота нарисувана на втора линия, която знаем, че е  сол линия, това означава, че трябва да изсвирим нота сол. Виждате ли как се нарежда всичко?

Ще се радвам,  тази статия да ви помогне да надникнете в необятните дерби на музиката и ви мотивира да говорите на един наистина интернационалният език, какъвто е музиката.

Изсвирете нота ДО, после нота РЕ след което черният клавиш между тези две ноти. Какво забелязвате? Черният клавиш по средата звучи, като различна нота.  Да правилно чувате, черните клавиши представляват различни ноти от белите. Но как става това, като знаем, че нотите са само седем на брой? Има ли други ноти освен тях?

Да нотите са седем на брой (до, ре,ми, фа, сол, ла, си), но те си имат своите разновидности, които се получават с така наречените знаци за алтерация – диез и бемол.  Затова на черните клавиши се дава същото име като на най-близкият бял клавиш, като се прибавя следните добавки – диез или бемол (до диез, до бемол, ре диез, ре бемол, ми диез, ми бемол и т.н.)

• Диез (sharp) – използва се когато искаме да повишим нотата да звучи по-високо. Това става когато натиснем най-близкият десен черен клавиш от дясната страна на нотата. Изключение от това правилота са нотите – ми диез и си диез. При тези ноти се използва най-близкият  десен бял клавиш, защото няма посредата черен.
• Бемол (flat) – използва се когато искаме да понижим нотата да звучи по-ниско. Това става когато натиснем най-близкият ляв черен клавиш от лявата страна на нотата. Изключение от това правилота са нотите – фа бемол и до бемол. При тези ноти се използва най-близкият ляв бял клавиш, защото няма посредата черен.

За по-лесното запомняне Ви предлагам следната кулинарна метафора, която да Ви помогне по-бързо да запомните тези два нови знака диез и бемол.

Представете си въображаема маса за хранене на която чиниите са белите клавиши. След което си представете следното:

• От дясната страна на чинията има нож – това е диезът.
• От лявата страна на чинията има салфетка – това е бемолът.

Тъй като всеки черен клавиш се намира между два бели, следователно има две имена в зависимост от това спрямо кой бял клавиш го гледате. Например черният клавиш вдясно от ДО е до диез. Но също може да се каже, че той е и ре бемол. Виждате, че така черните клавиши си имат по няколко различни имена. Тази двойна самоличност на клавишите първоначално изглежда странна, но ви уверявам, че след като свикнете да го гледате като две различни перспективи, не е чак толкова трудно, а напротив звучи забавно 🙂

Нека го изпробваме сега заедно. Намерете на пианото клавиш РЕ (чинията). Отдясно има нож – ре диез. Отляво има салфетка – ре бемол. Доста е лесно нали? Само трябва да запомните мястото на пръчиците и вилиците, ножовете и салфетките и никога няма да забравите имената на клавишите, но едно е сигурно, може да огладнеете 🙂