Tag: онлаин уроци по пиано

Менует

Менует е името на стар френски народен танц в размер 3/4, които се е танцувал в умерено темпо. През 17 в. става придворен танц и до средата на 19 в. остава много популярен.

Поради широката си популярност по това време той става една от частите на инструменталните произведения съчинявани по това време (симфонии, сюити, квартети и сонати). Като музикален жанр се среща при Бах, Хендел, Хайдн, Моцарт, Бетовен и др.

По-късно менуетът се пренася в балните салони и дворци на богатите хора, където те са се събирали за да се забавляват. Темпото му се забавя, движенията стават сдържани и плавни, добавят се поклони и реверанси. Танца менует по това време е бил забавната модерна музика, която се е слушала и на която са танцували всички млади хора.

Франц Шуберт

Биография:

  • Роден на 31 Януари 1797г. в Лихтентал (близо до Виена);
  • Баща му е учител и директор на училище. Майка му е готвачка по професия;
  • Той е 13 дете от общо 16 деца в семейството;
  • През последните години от живота си има сериозни финансови затруднения, чувства се самотен и често боледува;
  • Умира на 31 години на 19 Ноември 1828г. във Виена. По негово желание е погребан до Бетовен, който е умрял година по-рано.

Кариера:

  • Когато е на 5 получава първите си уроци по цигулка от баща си, а по пиано от по-големият си брат. На 8 взима уроци по пеене и орган от местният свещеник;
  • На 10  за първи път прави опити да композира;
  • На 11 започва да пее в придворния хор. Той става солист в хора и втори цигулар в оркестъра. Там се запознае с великите Хайдн и Моцарт;
  • Завършва учителска семинария и работи като помощник учител при своя баща;
  • Няколко години се препитава като дава уроци по музика. Отива в Унгария, да преподава на дъщерите на граф Естерхази;
  • Кадидатства да получи щатна държавна длъжност на музикант, но не го приемат;
  • Макар, че имал глас и можел да свири на пиано той не е бил виртуоз в концертнада дейност, затова не успява да представя лично огромното си творчество. Ето защо много от неговите големи инструментални произведения са изпълнени за първи път десетилетия след смъртта му под диригентството на  Менделсон.

Музикален стил:

  • Един от първите представители на романтизма в музиката;
  • Вокалните творби са в центъра на творчеството му. В тях за пръв път се появяват романтични елементи;
  • Музиката му е тясно свързана с народно изкуство. В нея се чувства влиянието на фолклора на славянските народи – унгарците и ромите, живеещи в Австрийската империя;
  • Създава жанра вокална балада  (лирико епичен жанр, чийто текст се преплитат реалност и фантазия. Тази форма е по-мащабна и по-сложна от обикновената песен);
  • Суздава жанра вокален цикъл (поредица от песни, обединени чрез общ музикален тематизъм, сюжет и заглавие).

Творчество:

  • Над 600 солови песни по стихове на Гьоте, Шилер, и др.;
  • 9 симфонии (най-известна от които осмата – „Недовършена“);
  • Клавирени квартети („Пъстървата“)
  • около 20 опери;

Кой е Якоб Лудвиг Феликс Менделсон Бартолди?

Биография:

  • Роден на 3 февруари 1809 г. в Германия (Хамбург) в богатото и интелигентно семейство на банкери от еврейски произход;
  • Баща му и майка му приемат християнството и променят фамилията си на Менделсон Бартолди;
  • През 1838 г. се жени за Сесил Жанрено, която му ражда 5 деца. Бракът му е спокоен и успешен в сравнение с другите композитори от този период;
  • Умира едва на 38-годишна възраст в  Лайпциг на 4 ноември 1847г. след поредица от инсулти.

Кариера:

  • Започва да взима уроци по пиано на 6-годишна възраст, на 15 написва първата си симфония за оркестър, а на 16 създава „Сън в лятна нощ“ за пиесата на Шекспир. Почитателите му твърдят, че през 19-ти век единственият, който можел да се мери с него, е великият Моцарт;
  • На 20 годишна възраст Менделсон възражда музиката на на Бах, като изпълнява за първи път “Матеус Пасион” – 80 години след смъртта на известния композитор;
  • Създава първото висше музикално училище в германия – Лайпцигската консерватория и става общински музикален диригент;
  • Той е първия диригент, който измисля и използва диригентска палка;

Музикален стил:

  • Менделсон е представител на романтизма в музиката;
  • Музиката му е лирична, но в последните му творби се среща героика и драматизъм;
  • Стреми се да съчетава емоциите с класическите форми;
  • Създател е на жанра романтична програмна увертюра (едночастен симфоничен жанр в триделна форма изграден върху конкретен сюжет, така наречената програмна музика.

Творчество:

От какво зависи дължината на звука?

Когато слушаме любимата си мелодия забелязваме, че всички звуци (ноти) са с различна дължина. Някои звучат дълго като свирка на влак, други са къси като чуруликане на птици, трети пък са със средна дължина, като мучането на кравата.

От какво зависи тази дължина на нотите и как да знаем кога какво да използваме? В музиката за пиано се използват най-различни символи и знаци. Един от най-важните символи, които трябва да знаете, са тези, които показват дължината на всяка отделна нота, наричаме ги още ритмични трайности на нотите. Всяка нота, която свирим, има продължителност определен брой метрични времена или част от метрично време. Какви звучи това определение? Сложно нали? Не се отчайвайте, с удоволствие ще ви съобщя, че ритмичните трайности в музиката, не са по-сложни от тези, които използвате за рязане на парче пица например.

Представете си, че на масата пред вас има страхотна голяма пица. (Пицата отговаря на един такт в мелодията). Преди да започне дегустацията, домакина или главният готвач (композиторът) ви казва на колко равни парчета да нарежете пицата (музикален такт), така, че да има за всички гости. Всяко парче пица представлява едно метрично време. Може да изядете цяло парче пица или част от него в зависимост от това, колко сте гладни (как трябва да звучи музиката).

• fd4045eed7bfb741ea963f0759f9277bЧетвъртина нота (парче от пицата) – домакина иска пицата да се нареже на четири равни парчета. Знаете, че когато разделите нещо на четири, получавате четвъртини. Когато разделим един музикален такт на четири части, също получавате четвъртини и това е така наречената четвъртина ноти, която е равна на 1 време.

Как ще разпознаете четвъртината в нотите? Четвъртина нота се изобразява с черна запълнена глава с бастунче. Понеже е една от най-често срещаните, тя е станала една от най-популярните и разпознаваемите ритмични трайност в царството на музиката.

Как да я изсвирим на пианото? Натискаме избраният от нас клавиш и броим на глас до едно, след което минаваме към следващата нота.

• b3d46830013f6bffcae6bbfd14fddfbaПоловина нота (половин пица) – ако нарежем пицата на четвъртини и изядем две парченца, това означава, че сме изяли половината пица. По същият начин, ако разделим един такт на четири и свирим нотата с продължителност две метрични времена, това означава, че звучи половина нота, която е равна на 2 времена.

Как ще разпознаете половината в нотите? Половината нота прилича на четвъртината защото има глава и бастунче, но главата на половината нота е отворена (куха), вместо затворена (запълнена).

Как да я изсвирим на пианото? Натискаме избраният от нас клавиш и броим на глас до две, след което минаваме към следващата нота.

• 47415def5238a0e0284c1b0bf1599a0cЦяла нота (цяла пица) – ако изядем четирите парчета от нарязаната пица, значи сме изяли цялата пица. Аналогично, ако изсвирим нота, която трае четири метрични времена, значи звучи така наречената ритмична трайност цяла нота, която е равна на 4 времена.

Как ще разпознаем цялата в нотите? Подобно на половина нота главата на цялата нота е куха с овална форма, но не е запълнена.

Как да я изсвирим на пианото? Натискаме избраният от нас клавиш и броим на глас до четири, след което минаваме към следващата нота.

Сега вече знаете как да броите и познавате трите основни ритмични трайности, спокойно може да пробвате да изсвирите любимата си мелодия.

Ако намирате тази статия за интересна ще се радвам да я споделие в социалните мрежи 🙂

Как да променим стила, без да променяме мелодията

Знаете ли, че както в изобразителното изкуство така и в музиката се използва термина щтрих. Същият термин се среща в литературният език, като артикулация.

Какво представлява тя? Това са знаци които ни показват как да изсвирим дадена нота – продължително, кратко, силно, свързано, отсечено и т.н. С  помощта на всички тези знаци, ние не променяме мелодията, а само стила.
Слушането на музика без артикулация е като мъчението да се изслуша една реч, произнесена с монотонен глас. Скучно ще звучи, нали?
Музикалните щтрихи може да променят цялостното звучене и стила на една мелодия, достатъчно е да промените само дори няколко артикулации.
В следващата таблица ще разгледаме отделно музикалните символи, които композиторите използват да означат различните музикални щтрихи в нотите.
ИМЕ: СИМВОЛ: КАК СЕ СВИРИ:
Стакато
кратко
Тенуто
дълго
Акцент
силно
Акцент (покрив на къща)
по-силно
Акцент със стакато
силно и кратко
Акцент с тенуто
силно и дълго
Освен символи в таблицата по-горе, които се прилагат само към една нота, има и музикален щтрих, които се прилага за група ноти. Пример за това е музикалният щтрих легато. Какво пък е това, може би се питате вие?
Легатото е дъга, която свързва две или повече ноти с различна височина, като дъгата може да се напише отгоре или отдолу на нотите. При този щтрих трябва нотите с дъгата да се изсвирят плавно, преливащи се една в друга без да се вдига ръката между отделните ноти. За да ви е по-лесно, представите  си, че изпявате няколко ноти без да си поемате въздух свързвате ги с едно общо плавно легато.
Ако песента която свирите в момента няма точно зададена артикулация от композитора, спокойно може да импровизирате и да изберете музикални щтрихи, които смятате, че най-добре ще подхождат на стила на музиката. След което напишете с молив върху нотите знаците и я изсвирите отново мелодията да проверите как звучи.
Страхотен е нали? С помощта на няколко музикални щтриха, как може да променим характера и стила на звучене на любимата ни песен.
Не се колебайте, експерементирайте и се насладете на богатата палитра от музикални щтрихи.
Ще съм много щастлива, тези нови знания да ви спомогнат при изграждането на вашият индивидуален стил на музициране. Успех!

Черните клавиши на пианото на кои ноти отговарят?

Изсвирете нота ДО, после нота РЕ след което черният клавиш между тези две ноти. Какво забелязвате? Черният клавиш по средата звучи, като различна нота.  Да правилно чувате, черните клавиши представляват различни ноти от белите. Но как става това, като знаем, че нотите са само седем на брой? Има ли други ноти освен тях?

Да нотите са седем на брой (до, ре,ми, фа, сол, ла, си), но те си имат своите разновидности, които се получават с така наречените знаци за алтерация – диез и бемол.  Затова на черните клавиши се дава същото име като на най-близкият бял клавиш, като се прибавя следните добавки – диез или бемол (до диез, до бемол, ре диез, ре бемол, ми диез, ми бемол и т.н.)

    • Диез (sharp) – диезизползва се когато искаме да повишим нотата да звучи по-високо. Това става когато натиснем най-близкият десен черен клавиш от дясната страна на нотата. Изключение от това правилота са нотите – ми диез и си диез. При тези ноти се използва най-близкият  десен бял клавиш, защото няма посредата черен.
  • Бемол (flat) – bemolизползва се когато искаме да понижим нотата да звучи по-ниско. Това става когато натиснем най-близкият ляв черен клавиш от лявата страна на нотата. Изключение от това правилота са нотите – фа бемол и до бемол. При тези ноти се използва най-близкият ляв бял клавиш, защото няма посредата черен.

 

За по-лесното запомняне  Ви предлагам следната кулинарна метафора, която да Ви помогне по-бързо да запомните тези два нови знака диез и бемол.

Представете си въображаема маса за хранене на която чиниите са белите клавиши. След което си представете следното:

  • От дясната страна на чинията има нож – това е диезът.
  • От лявата страна на чинията има салфетка – това е бемолът.

 

Тъй като всеки черен клавиш се намира между два бели, следователно има две имена в зависимост от това спрямо кой бял клавиш го гледате. Например черният клавиш вдясно от ДО е до диез. Но също може да се каже, че той е и ре бемол. Виждате, че така черните клавиши си имат по няколко различни имена. Тази двойна самоличност на клавишите първоначално изглежда странна, но ви уверявам, че след като свикнете да го гледате като две различни перспективи, не е чак толкова трудно, а напротив звучи забавно 🙂

Нека го изпробваме сега заедно. Намерете на пианото клавиш РЕ (чинията). Отдясно има нож – ре диез. Отляво има салфетка – ре бемол. Доста е лесно нали? Само трябва да запомните мястото на пръчиците и вилиците, ножовете и салфетките и никога няма да забравите имената на клавишите, но едно е сигурно, може да огладнеете 🙂